Кан Тервел - спасителят на Европа
Според Именника Тервел е управлявал 21г. Той поема властта през 695г. и това значи , че управлява до 716г. Как тогава през 718г. помага на Византия срещу арабите?
Първите преки сведения за Тервел са от 704г. Тогава сваленият византийски император Юстиниан 2-ри успял да избяга от заточение на Кримския п-в и да прати доверен човек при "Тервел , господаря на България". Юстиниан помолил Тервел да му помогне да се върне на престола. В замяна , както свидетелства Теофан Изповедник и патриарх Никифор , той му обещал "преголеми дарове и собствената си дъщеря за жена". Тервел бързо схванал предоставящата му се възможност да се намеси във вътрешните дела на империята и се съгласил.
Надпис №1 на Мадарския конник гласи: "Юстиниан императорът сключи договор ...при българите... и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесин". От този надпис разбираме , че "чичовците" на Тервел са в Солун , или това са Куберовите българи. С това се потвърждава , че Тервел е син на Аспарух.
Според обещаното през пролетта на 705г. Тервел поел към Константинопол с 15000 воини. Юстиниан проникнал през водопровода и го превзел отвътре. Разправил се жестоко с враговете си , а после се отдал на празнуване с българските си съюзници. Теофан изповедник разказва как Тервел сложим обърнатия си щит на земята , а Юстиниан слагал пари докато го покрие. Императора обявил Тервел за кесар - титла която го правела член на византийското семейство. Никой друг владетел , дори в Западна Европа , не е получавал такава титла. Удостояването с такава титла поставя въпроса за възможното покръстване на Тервел. Да си кесар изисква да си християнин. Но тук , императорът е този който дава тази титла на Тервел , така че не би трябвало да има претенции към него. Ако действително Тервел е приел християнството , това със сигурност щеше да бъде отразено в изворите. Няма и археологически данни от българските земи , доказващи тази хипотеза.
Освен кесарската титла и богатите дарове , императорът дал на Тервел областта Загоре , включваща земите от днешните градове Сливен и Ямбол до Черно море - първото разширение на юг от Стара планина. Присъединяването на областта дало на българите излаз на черноморски пристанища.
Три години по-късно императорът нарушил договора и през 708г. повел поход по суша и море. Близо до Анхиало /дн. Поморие/ българите изневиделица нападнали стана на византийската армия . Юстиниан успял да се скриее в крепостта Анхиало , а после позорно да отплавал с останалите оцелели към Константинопол.
След още 3 години , през 711г. Юстиниан отново помолил Тервел за помощ , но този път му пратил само 3000 войници. Този път бил неуспешен и Юстиниан платил с главата си.
Теофан Изповедник ни съобщава , че по времето на император Теодосий 3-ти /715-716г./ е сключен договор с българския владетел , който се е наричал Кормесий. Управлението на Тервел е било с прекъсвания , тъй като той отново е съобщен от Теофан в 718-719г. във връзка със заговора срещу император Лъв 3-ти Сириец.
Г. Цанкова-Петкова загатва , че е възможно във въпросната 716г. Тервел да е пребивавал "при чичовците си" , т.е. при Куберовите българи в Македония и отново да си е върнал властта в 717г.
В своята хроника монахът Алберих казва: "Година 727 , над българите царувал трети владетел , на име Кормесий". Интересното тук е , че той ясно определя Кормесий за трети владетел. Зигиберт посочва същата година : "727г.: над българите се възцарил Кормесий"
В "Именника" е посочено възцаряването на неизвестен владетел в годината на заека , 8-ми месец , управлявал 28г. Според китайския календар годината 727 е година на заека. Тоест неизвестния владетел е Кормесий и това е неговото второ възцаряване. Ако обаче Кормесий се е възцарил през 727г. , то би трябвало да е ,управлявал до 755г. , което е прекалено дълъг срок.
Единственото възможно обяснение на тази заплетена ситуация е , ако свържем началото на управлението на Кормесий в предходната година на заека -715г. Така вече сведенията за подписания договор между Кормесий и Теодосий 3-ти съвпадат , но пък има разминаване с данните на Зигиберт и Алберих за 727г. като начало на управлението на Кормесий. Въпросната ситуация може да се обясни единствено със съуправителство.
Ясно е че в 715г. Кормесий е бил съуправител на Тервел. През това време Тервел е бил при Куберовите българи / чичовците му в Солунско/. Срокът който дава Именника на Кормесий е 28г. При условие че наследнитък му Севар се възкачва в 734г. , 734 - 28 = 704г. , а годината 703 е също година на заека, т.е. Кормесий е станал съуправител още през 703/4г. Каква е връзката между Тервел и Кормесий не се знае поради липса на допълнителна информация.
От всичко това може да се предположи , че след 715г/16г. вероятно Тервел се е оттеглил в Куберова България. Това показва , че покрай всички свои големи дела Тервел е направил и първия опит да обедини Българска Македония с Аспарухова България в Мизия.
Теофан Изповедник дава също интересни сведения за заговора на Артемий / сваления Анастасий2-ри /713-715г./ : Никита Ксилинит писал на Артемий в Солун да отиде при Тервел , за да се отправи с българска помощ срещу Лъв". Патриарх Никифор съобщава , че Артемий бил заточеник в Солун , отново се опитал да си върне императорската власт , като писал на патриций Сисиний с прозвище Рендакий , който по това време се намирал в земята на българите , изпратен от императора , за да получи военна помощ срещу сарацините/арабите/ ...за да ги убеди да му помогнат... Артемий писал и на Никита Ксилинг , който по това време бил в Константинопол".
В същото време Кормесий е подписал договор с император Теодосий 3-ти , който бил свален от Лъв 3-ти Сириец /717-741г/. С новия император се добавя нова клауза към договора за военна взаимопомощ. Така че не е логично Тервел да е преговарял и с двамата императори едновременно. Можем да мислим , че Тервел е преговарял с Артемий отделно , тъй като е бил в близост до Солун , а Кормесий - с Лъв 3-ти. Ясно е че Тервел и Кормесий са искали да се включат в интригите в Константинопол , за да извлекат своя полза.
Теофан Изповедник пише: "Артемий отишъл при Тервел , който му дал войска и 50 кентинария злато . С български отряд узурпаторът се отправя срещу Константинопол. Патриарх Никифор съобщава : "Артемий , заедно с патриций Сисиний и българите , достигнали чак до Хераклея , а заедно с тях дошли и лодките , наречени еднодръвки , които водели от Солун".
Акцията е неуспешна , тъй като столичните жители отказват да пуснат Артемий в града. Междувременно Лъв 3-ти изпраща писмо до българите , като ги заклева да спазват договорите , да предпочетат мира пред войната и да предадат заговорниците. Никифор съобщава че " българите поискали извинение и обещали да спазват условията на мира. Те изпратили вързани при императора Артемий , архиерея на Солун и мнозина други , а на патриция Сисиний отрязали главата , изпратили и нея и се завърнали в своите земи". Теофан съобщава същото.
Въпреки , че не се споменава името на Тервел , в съобщението на патриарх Никифор става ясно , че цялата акция на Артемий тръгва не от Плиска , а от земите около Солун и въпросните българи са Куберовите българи. Аот Теофан става ясно , че зад цялата операция е стоял Тервел.
През 716г. Арабския халифат , започва действия в изпълнение на волята на пророка Мохамед и на постулатите на Корана да наложи исляма в целия свят и да създаде всесветска ислямска държава. На първо място цел на завоеванията е християнска Европа , където арабите нахлуват през две врати - проливите Гибралтар и Босфора. На запад арабите завладяват за осем века Испания и нахлуват в Южна Франция.
На изток огромна флота с 200 000 арабска армия , водена лично от брата на халифа Сюлейман - Маслама , обсажда Константинопол и падането му изглежда неминуемо. Започва едногодишна обсада на столицата на Византия. Провизиите в крепостта отдавна са изчерпани и жителите на обсадения град започват да отслужват приживе панихиди за своята смърт. Изтощените защитници очакват с ужас последния щурм на арабите и се готвят да умрат като мъченици за Христовата вяра.
В следващите моменти ужасът им нараства , защото виждат по голите хълмове над Константинопол да се появяват добре познатите им редици на българските конни полкове. Отношенията с България не са добри и византийците смятат , че българите идват да помагат на арабите да смажат Константинопол.
За обсадените обаче следва радостно изумление. Българската конница се разгъва с боен ред и атакува арабите. Хиляди араби са посечени от вихрените български конници. На свой ред Тервел обсажда арабите. Те се затварят в лагера си и от обсадители стават обсадени. Тервел прерязва пътищата им за снабдяване и избива всеки измъкнал се от лагера продоволствен отряд. Арабите се оказват изключително издръжливи - гладуват , но не се отказват от обсадата . Изяждат всичко което може да се яде- тревата , листата от дърветата , кожените атрибути на въоръжението , пясък и дребни камъчета , дори има сведения за канибализъм. През 718г. предприемат решително сражение срещу Тервел. Тук канът използва тежката конница на българите , която буквално размазва противника.
В тази касапница загиват 33000 араби , от които за около 10000 се твърди , че са убити от стрела в окото. Оцелелите се хвърлят към корабите си и се изнасят по море към сирия , но за тяхно нещастие ги застига буря. Повече от 195 000 араби загиват и едва 5000 се прибират от похода.
Българският кан Тервел слага край на арабското нашествие към Европа. То повече никога не е подновено. Европа оценява жеста на България и на Тервел. След смъртта му той е обявен за светец и на Католическата , и на Източноправославната църква. Над 60 пиеси са написани в Западна Европа за "благородния справедлив български владетел , обявен за Спасител на Европа. Наричат го Свети Тривелий.
Първите преки сведения за Тервел са от 704г. Тогава сваленият византийски император Юстиниан 2-ри успял да избяга от заточение на Кримския п-в и да прати доверен човек при "Тервел , господаря на България". Юстиниан помолил Тервел да му помогне да се върне на престола. В замяна , както свидетелства Теофан Изповедник и патриарх Никифор , той му обещал "преголеми дарове и собствената си дъщеря за жена". Тервел бързо схванал предоставящата му се възможност да се намеси във вътрешните дела на империята и се съгласил.
Надпис №1 на Мадарския конник гласи: "Юстиниан императорът сключи договор ...при българите... и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесин". От този надпис разбираме , че "чичовците" на Тервел са в Солун , или това са Куберовите българи. С това се потвърждава , че Тервел е син на Аспарух.
Според обещаното през пролетта на 705г. Тервел поел към Константинопол с 15000 воини. Юстиниан проникнал през водопровода и го превзел отвътре. Разправил се жестоко с враговете си , а после се отдал на празнуване с българските си съюзници. Теофан изповедник разказва как Тервел сложим обърнатия си щит на земята , а Юстиниан слагал пари докато го покрие. Императора обявил Тервел за кесар - титла която го правела член на византийското семейство. Никой друг владетел , дори в Западна Европа , не е получавал такава титла. Удостояването с такава титла поставя въпроса за възможното покръстване на Тервел. Да си кесар изисква да си християнин. Но тук , императорът е този който дава тази титла на Тервел , така че не би трябвало да има претенции към него. Ако действително Тервел е приел християнството , това със сигурност щеше да бъде отразено в изворите. Няма и археологически данни от българските земи , доказващи тази хипотеза.
Три години по-късно императорът нарушил договора и през 708г. повел поход по суша и море. Близо до Анхиало /дн. Поморие/ българите изневиделица нападнали стана на византийската армия . Юстиниан успял да се скриее в крепостта Анхиало , а после позорно да отплавал с останалите оцелели към Константинопол.
Теофан Изповедник ни съобщава , че по времето на император Теодосий 3-ти /715-716г./ е сключен договор с българския владетел , който се е наричал Кормесий. Управлението на Тервел е било с прекъсвания , тъй като той отново е съобщен от Теофан в 718-719г. във връзка със заговора срещу император Лъв 3-ти Сириец.
Г. Цанкова-Петкова загатва , че е възможно във въпросната 716г. Тервел да е пребивавал "при чичовците си" , т.е. при Куберовите българи в Македония и отново да си е върнал властта в 717г.
В своята хроника монахът Алберих казва: "Година 727 , над българите царувал трети владетел , на име Кормесий". Интересното тук е , че той ясно определя Кормесий за трети владетел. Зигиберт посочва същата година : "727г.: над българите се възцарил Кормесий"
В "Именника" е посочено възцаряването на неизвестен владетел в годината на заека , 8-ми месец , управлявал 28г. Според китайския календар годината 727 е година на заека. Тоест неизвестния владетел е Кормесий и това е неговото второ възцаряване. Ако обаче Кормесий се е възцарил през 727г. , то би трябвало да е ,управлявал до 755г. , което е прекалено дълъг срок.
Единственото възможно обяснение на тази заплетена ситуация е , ако свържем началото на управлението на Кормесий в предходната година на заека -715г. Така вече сведенията за подписания договор между Кормесий и Теодосий 3-ти съвпадат , но пък има разминаване с данните на Зигиберт и Алберих за 727г. като начало на управлението на Кормесий. Въпросната ситуация може да се обясни единствено със съуправителство.
Ясно е че в 715г. Кормесий е бил съуправител на Тервел. През това време Тервел е бил при Куберовите българи / чичовците му в Солунско/. Срокът който дава Именника на Кормесий е 28г. При условие че наследнитък му Севар се възкачва в 734г. , 734 - 28 = 704г. , а годината 703 е също година на заека, т.е. Кормесий е станал съуправител още през 703/4г. Каква е връзката между Тервел и Кормесий не се знае поради липса на допълнителна информация.
От всичко това може да се предположи , че след 715г/16г. вероятно Тервел се е оттеглил в Куберова България. Това показва , че покрай всички свои големи дела Тервел е направил и първия опит да обедини Българска Македония с Аспарухова България в Мизия.
Теофан Изповедник дава също интересни сведения за заговора на Артемий / сваления Анастасий2-ри /713-715г./ : Никита Ксилинит писал на Артемий в Солун да отиде при Тервел , за да се отправи с българска помощ срещу Лъв". Патриарх Никифор съобщава , че Артемий бил заточеник в Солун , отново се опитал да си върне императорската власт , като писал на патриций Сисиний с прозвище Рендакий , който по това време се намирал в земята на българите , изпратен от императора , за да получи военна помощ срещу сарацините/арабите/ ...за да ги убеди да му помогнат... Артемий писал и на Никита Ксилинг , който по това време бил в Константинопол".
В същото време Кормесий е подписал договор с император Теодосий 3-ти , който бил свален от Лъв 3-ти Сириец /717-741г/. С новия император се добавя нова клауза към договора за военна взаимопомощ. Така че не е логично Тервел да е преговарял и с двамата императори едновременно. Можем да мислим , че Тервел е преговарял с Артемий отделно , тъй като е бил в близост до Солун , а Кормесий - с Лъв 3-ти. Ясно е че Тервел и Кормесий са искали да се включат в интригите в Константинопол , за да извлекат своя полза.
Теофан Изповедник пише: "Артемий отишъл при Тервел , който му дал войска и 50 кентинария злато . С български отряд узурпаторът се отправя срещу Константинопол. Патриарх Никифор съобщава : "Артемий , заедно с патриций Сисиний и българите , достигнали чак до Хераклея , а заедно с тях дошли и лодките , наречени еднодръвки , които водели от Солун".
Акцията е неуспешна , тъй като столичните жители отказват да пуснат Артемий в града. Междувременно Лъв 3-ти изпраща писмо до българите , като ги заклева да спазват договорите , да предпочетат мира пред войната и да предадат заговорниците. Никифор съобщава че " българите поискали извинение и обещали да спазват условията на мира. Те изпратили вързани при императора Артемий , архиерея на Солун и мнозина други , а на патриция Сисиний отрязали главата , изпратили и нея и се завърнали в своите земи". Теофан съобщава същото.
Въпреки , че не се споменава името на Тервел , в съобщението на патриарх Никифор става ясно , че цялата акция на Артемий тръгва не от Плиска , а от земите около Солун и въпросните българи са Куберовите българи. Аот Теофан става ясно , че зад цялата операция е стоял Тервел.
През 716г. Арабския халифат , започва действия в изпълнение на волята на пророка Мохамед и на постулатите на Корана да наложи исляма в целия свят и да създаде всесветска ислямска държава. На първо място цел на завоеванията е християнска Европа , където арабите нахлуват през две врати - проливите Гибралтар и Босфора. На запад арабите завладяват за осем века Испания и нахлуват в Южна Франция.
На изток огромна флота с 200 000 арабска армия , водена лично от брата на халифа Сюлейман - Маслама , обсажда Константинопол и падането му изглежда неминуемо. Започва едногодишна обсада на столицата на Византия. Провизиите в крепостта отдавна са изчерпани и жителите на обсадения град започват да отслужват приживе панихиди за своята смърт. Изтощените защитници очакват с ужас последния щурм на арабите и се готвят да умрат като мъченици за Христовата вяра.
В следващите моменти ужасът им нараства , защото виждат по голите хълмове над Константинопол да се появяват добре познатите им редици на българските конни полкове. Отношенията с България не са добри и византийците смятат , че българите идват да помагат на арабите да смажат Константинопол.
В тази касапница загиват 33000 араби , от които за около 10000 се твърди , че са убити от стрела в окото. Оцелелите се хвърлят към корабите си и се изнасят по море към сирия , но за тяхно нещастие ги застига буря. Повече от 195 000 араби загиват и едва 5000 се прибират от похода.
Коментари
Публикуване на коментар